Прочетен: 4112 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2008 03:20
Събуждам се добре отпочинала, а до мен Стела още спи. Гледам да не я събудя докато се измъквам от леглото, а то не ми спестява сутрешния си поздрав със добре познат звук от скърцане на стари пружини. В коридора съм и не мога да се усетя накъде да хвана. Накрая чувам телевизора и се отправям към нея врата.
На снощното диванче виждам моя Рожденик. J „Добро утро” – усмихвам му се аз. Той не ме поглежда. „Добро” едвам отронва. Боже, колко е заинтригуван от каката с голямото деколте. J Помня го това деколте, щото кака ти – облечена с червена блузка с цици като балони, свръхкомпетентно ми говори за коли. „Готови ли сме за голямото къпане” – освен,че се опитвам да му привлека вниманието / което ми убягва от снощи / се опитвам и да завържа подобаващ разговор. „Да. Чакаме Снежанка да се събуди”. Спящата красавица искаш да кажеш”. „Това малко чудовище ли наричаш Красавица?” – непресторено ми отвръща той. И двамата се засмиваме – не толкова на казаното, колкото на сериозния му тон и фейс. Защото и двамата знаем що за звяр е Стела.
В колата, на задната седалка, си играя с плитката, която Стела ми сплете. Сладка и невинна се радвам на всичко в този ден. Прекрасен, слънчев, екзотичен. А тези ме водят на местенце, което по-късно ще се окаже Главната Причина да си купя кола. Райски кът!!! Паша Дере – името с нищо не подсказва за морските камъчета с различна големина и форма застлали цялото морско дъно, за водата зелена и чиста като на снимка от National Geographic, за изгарящите под нозете пясъци… за любовта, която облива човек досущ като лъчите на жаркото слънце… Паша Дере – вече и името не звучи така подозрително.
Слизайки от колата чувам песен… не съм я слушала преди, но знам, че вече ми е любима / щом задничето ми се завъртя от самосебе си то това е сигурно / Тази песен винаги ще събужда този сладък спомен за Паша Дере и по-специално за този Ден. http://www.youtube.com/watch?v=b7rlyKQ3NPM
Настъпвам черният си анцунг, крачолите се пълнят с пясък... мокър пясък... вода... мокър пясък и вода, но какво от това. Аз се смея, подскачам и се радвам на прелестите на залива. Като дете съм. Засилвам се към водата и се спирам до коленете, махам с ръце и се мокря цялата. От буиствата косата ми се разплита и русите кичури се разпръскват като лъчи. Мисля си, че съм сама в това удоволствие. Но не съм. Той е с мен, макар и наум. Радва ми се, но само ме наблюдава. Нищо не показва. Само гледа и ми се радва. :)
Свалям и анцунга и потника. А нетърпението напира и ме влачи към морето. Правя крачка, после втора и изведнъж съм вече метър надълбоко. Аномалия. На 50 санта от брега а е вече 2 метра дибоко. Гмуркам се и си представям, че съм русалка и това е мойто Райство. Тук съм свободна, игрива, дива. Себе си.
Водата е толкова чиста, че като погледнеш през нея дъното - като дъга,сякаш гледаш през лупа. Камъчета, мидички, рачета... кафеви, черни, зелени петънца... Залива представлява зелен полумесец. И от ляво и от дясно невисоки скали са се провесили над остатъци от бивши камъни-гиганти. Сега са само жалки остатъци изядени от времето и солената вода.
Минали са около 2 часа откакто влязох във водата. Знам, че е време да изляза, да обърна малко внимание на хората, които ме запознаха с ... Него ... Място, но не искам да изляза :)
Затова правя 2 в 1 - хем излизам на сушата, хем задника ми е още във водата. Туй то - не мога ей тъй да се отлепя от Новата си любов и затова всячески отлагам мига на раздяла... Раздяла - макар че следващото съприкосновение е след по-малко от час.
Търкалям се, овъргалям се, пясъка полепва по ръце, крака, гърди, коса. Но не ме интересува. Свободата ми е майка, баща ми е Срама, а сега аз съм сама...
Рожденикът сега реши да влезе да се изкъпе. Подкани и Петър, а Стела е вечно сърдита и пак си е намерила повод да се сърди... на Петър ли, на мен ли? Кой знае, и тя не знае. За мен няма значение. Тя губи.
Никой не говори. Или поне не много. така минава деня. Аз прекарах чудесно и това мълчание въобще не ми се отразява. Аз отново съм на задната седалка, но сега една усмивка си играе с мен. Рожденикът е отпред / дамите отзад / ще пуска музика. Ах, изненада ме, признавам. :) Запомнил е от снощи... пуска мойта песничка - Адажиото, дори не знам на кого е. Знам само, че като чуя струните душичката ми полита...
Запомнил е значи... и сега ме поздравява, но това си остава само между мен и Него, защото на другите не им дреме ко се слуша. :)
Това ме радва, че е забелязал, че помисли за мен, че не се натрапва, че е спокоен и сериозен, забавен и потаен... Искам ...
Искам... музика. Сега имам огромна нужда от музика и от секс. Защото както вече споменах яко съм се разнежила. Жените имаме това свойство да бъркаме чувствата със секса. Но аз съм сложна натура и мога да си го позволя.
За сега обаче си позволявам само музика :)
Опитвам се да опиша
Късмет ли бе, да го опиша, сестро...
Предлагам:
http://uk.youtube.com/watch?v=FKXm3Qg7sBo
Защото всичко се върти в кръг....
Лек ден.
:-)))
Но всяко нещо с времето си :)
Снощи спомените за Паша Дере ме ВРЪХЛЕТЯХА... :) и се концентрирах върху мястото а не събитията и хората там.
Весел и чудесен ден!!!
Лек ден
:-)))
"Жените имаме това свойство да бъркаме чувствата със секса." - мноооого яко прецакани !!!
Мерси :)
02.02.2012 00:46
