Сряда сутрин. Отивам на работа. Трамвая отново е претъпкан. Кой МЕ подпира, кой СЕ подпира, можеш ли да им хванеш цаката на мазньовците. Гледам много много да не ме допират. Клатушкаме се всички в един ритъм, този на Батмана, докато в един момент погледа ми не се спира на мъж!!! Това ми се случва за първи път откакто съм в града.  Защо едва сега? -  Причините са 2

1. Аз съм 173 / в допълнение - нося 8-см ток /
2. Преобладаващия % мъже в София са ниски! / в допълнение - изключвам онези метро-нацепени мачовци (ост. Мутри) дето се подвизават предимно в заведения с греховни имена /визирам Sin City/

Та… Младежът е с гръб към мен и не успявам да го видя в анфас. Това не ми пречи да сканирам това, до което имам достъп – а именно – огромния му гръб, облечен с тъмносин вълнен пуловер, който оставя усещане за уют и топли зимни вечери.

Младежът се е надвесил над мен, телата ни се допират и като едно танцът ни понася с ритъма на трамвая. Притварям очи и затаявам дъх, всеки момент той ще преодолее и последното препятствие – онези 3см празно пространство между нас . Възбудата е факт. Слабините туптят. ..

Засмивам се на себе си и разтърсвам глава. Смешно ми е. Около мене хора бол, а аз се вглъбявам и се изолирам, за да се отдам на мръсното си съзнание.  J „Как стигнах дотук” се питам наум. И започвам да смятам… 1+2+3 = 3 Аха, ясно. Първи, втори, трети месец =Три месеца, за да започна да воайрам-перверзирам в градския транспорт и то с непознат!!! J Пак се засмивам.

Не се оплаквам. Ще си трая. Моите три нищо не са в сравнение с тези на Пепита. Тя последно беше навъртяла 9 месеца без да помирише мъж, а преди да забият камбаните мъжки, сигурно са стана ли и 12. Затова пък, след това, знам, че се е отдала на яростна похот и разюздани нощи… в  Old Kingdom /ОК/.

Часът е 9 и нещо. Решавам да й звънна да видя сега серията й колко продължава. Имам своите подозрения щото от ОК са минали 2-3 месеца, ама и без друго искам да я чуя.

„Happy nation, living in a happy nation, Where people understand, And dream of the perfect man”, - припявам си на глас докато чакам да вдигне. „Ко прайш Пепи? Да не те събуждам?” „А, не, аз съм на работа вече” –отговаря тя. „Нямаше ли днес да напускаш, ко става?”- питам  аз. „Ами… ще остана до Петък, ама после, чао, че много взеха да ми лазят по нервите и едва ги изтрайвам. Уф, тая работа е ужасна. Пък и тия в офиса така гадно се държат, викат ще има промени, нещата ще се подобрят. Няма  шанс! Тия злобните да се променят, даа, дааа. С теб какво става?” „Ами Пепита… Аз си пътувам в трамвая и се сещам, че от три месеца мъжко покрай мене няма. При теб как е положението, откога не си прайла секс?” „Хах, миии, ах, /смее се/ миии и аз от толква.” „От ОК насам ли” – питам „Да, откакто се върнах.” „ Ха, хааа, значи този път и двете сме на едно дережде, и двете ще ближем рани заедно. То лошо няма, споделена мъка – половин мъка, са казали хората. Пък аз добавям Споделен мъж – мъж и половина. Ако попадна на нещо интересно веднага го share-вам с тебе, мацко.” Сега и двете се смеем "Каква женска солидарност" - вика тя и добавя - „Аабеее, Лудооо, ти в 9 и половина за тва ли се сети да питаш. Къде си, кви мисли ти се въртят в русата глава?” „Ами… стоя си аз в трамвая… „ почвам аз да й се обяснявам и до девето коляно й разправям за моите мокри преживелици от пред-малко.

Посмяхме се, побъбрихме и после пак се смяхме, а като затворихме телефоните усетих, че днес деня е по-приятен от обикновено. . .

И до самия му край така си и остана, а усмивката и този ден не слезе от лицето ми.

 

 

 

Русо умно има ли?

... но те са брюнетки под прикритие


P.S. Това нали се брой???

много яко!! Да ти кажа и на мен ми се е случвало няколко пъти да имам мръсни помисли с момче от градския транспорт...не, че съм на сухо ама нали сме си жени все пак ;)
Гледай само хората как си прекарват времето докато пътуват :D хехехех :))))

Дамм,

хем бързо минава времето, хем като слезеш си усмихнат!

сложи ми усмивката за деня :):)
и не е нужно трамвай,и пред телевизора може да се помечтае,поне мечтите са безплатни -ха-ха
поздрав за добре и увлекателно списаната историйка