Петък вечер е / снощи /. Аз съм в столицата на Големите Възможности, а в джобчето подрънкват 1,56, с който трябва да изкарам следващите 3 дена. 
И тази вечер няма да видя нощна София.

Имам работа, но нали е петък... , за това свършвам някой друг ред докато дледам Брадъра, но от него бързо се отегчавам, ама и погледът ми ме саботира /размазва се, след цяла седмица пред комп-а/. Очевадно няма да се работи много тази вечер. Така, че решавам да си легна у леглото и да гледам ТВ. Ам, то голям избор имам... нали съм бивш студент, яко усвоил някои привички - като липсата на кабелна например... .

Ето, че отново е в ръчичките ми. Осъзнавам, че здраво съм се пристрастила към комп-а.
Ами сега накъде... аз нямам любими сайтове, в който да се ровичкам. Отново съм отегчена, сега накъде... А ДА!!! :) Разбира се Стария Мирк, едно време там много се забавлявах. Разни момченца с нелепи опити да ме зарибяват за среща, пък аз невинното яко вкарвах, че съм с 5-10 години по-голяма... Ама е яко да си чешеш езика с някой непознат.

Тегля Мирк. Влизам В #Sofia; #Varna и #Bourgas. 
Първи Впечатления: Представете си някой краен, закътан квартал на Града на Проститутките в Страната на ИУП /Изнасилвачите, Убийците и Проститутките/. Намирам се на тъмна уличка леко осветена в самия си край. Асфалтът е лукс в тази част на града, затова стъпвам по сякаш небрежно разхвърлени заоблени камъни с големината на юмрук.
Нещо ме смущава на тази уличка, но все още не съм сигурна какво. Съскане и тихичко изпукване. Обръщам се, за да видя от къде дойде звука, а на стената се облегнал мъж. От устата му излиза дим, поглеждам - ръката му държи цигара - ето от къде дойде изпукването. /Когато в цигарата попаднат зрънца те имат този необикновен навик да пукат в лицето ти докато си дърпаш./ Очите му не виждам, носи широкопола шапка и е свел глава надолу. Загърнат е в бежов шлифер и не мога да видя  с какво е облечен. Знам само, че ме плаши. Очаквам да ме заговори. И не след дълго той го прави:

"Мъж плаща за секс с мъж". Не му обръщам внимание, защото не съм мъж -  не отговарям на предпочитанията му :) Продължавам на татък по улицата, а този с цигарата и шапката с тиха стъпка тръгва след мен.

"Семейство, мъж и жена си търси момче до 19г за разнообразие - отлични условия на заплащане"

Господи!!! Мирк наистина се е превърнал в място на проститутки!
Жалко, но нека видим...

Продължавам нататък и стигам края на улицата. Излизам на огромен булевар, който гъмжи от народ. Народа видиш ли само от София, Варна и Бургас.

Спира ме Westli и ме пита как съм. "Добре благодаря" викам му аз. "Ти как си?" го питам. "Не съм добре" отговаря ми. "Каква е твоята драма?"- питам с лек интерес. "Ще ти кажа, ма няма да се смееш". "Слушам". "Едно момиче ме ритна в топките и аз плакох. Много ме боли" ":D:D:D ох, милия, много съжалявам". това наистина ме развесели. Обаче...  .Този момък повече от два часа се вайка по наранената си мъжественост. Накрая ми омръзва да слушам пазни приказки / празни, защото не казва защо са го ударили - само, че си го е заслужил, но пък иска да отмъсти?!? / Както и да е. Не ме забавлява вече. 

Вървя си по пътя и виждам какво ли не - Секси Котенце, Търсещ Путенце, Малко Тигърче, Сладко Изкушение и тн Докато пред мен не изскача Красив-но-Умен. Заговарям го -  "Красив, но Умен, а и Скромен както виждам :) " Завързваме небрежен и приятен разговор. Изглежда свестен, но ми е малко старичък - 30г / След Рожденикът 30 годишните малко ме плашат. Страх ме е, че всеки иска/търси/желае сериозна връзка тип брак, а това е категория, към  която изпитвам терор /terrify - ужасявам се, от тук и terror - ужас, страх/. / Принципно, няма значение на колко е, защото не си търся нещо за ебане, още по-малко нещо сериозно, май прекалено се задълбочавам тогава къв е, що е /
Ама разговора върви и ми допада усещането му - той е ироничен, конкретен, проницателен... качества, който търся у мъжете, белким ми грабнат интереса и най-накрая се влюбя /

Точка на превъзбуда. 
До сега двуяко сме възбуждали интереса си. Разменя ме пик-с. 
Какво очаквам. Или - какво искам да видя :)
Метър и 90 с черна коса и небрежна брада, леко мутренско излъчване и 100кг маса - стомана, демек мускули. 
Какво виждам :) - Типишонка не повече от метър и 60 полу-детска физиономия, стегнато тяло, обезкосмено, с нелоша прическа, НО ТОТАЛНО НЕ МОЙ ТИП! :( 

Каквото очаквах - не го видях. Интересът ми спада до точка на замръзване и съответно се смрази. Разговорът продължи не повече от 3 мин - от куртоазия. Реших, че съм много изморена и ще лягам.
А всъщност, тръгвайки си от Града на Проститутките се прибрах в старата София.
Лутах се до 2 и 30ч и накрая рекох да заспивам, че утре не ми се търкаля до 1.00ч

Загасих лампата, настаних се под 2 юргана и гушнах Жорко.
Не сънувам тази нощ. Няма кого, нито какво толкова да сънувам.
Само сън.